|
 Балчик!
Сребристия склон!
Наименованието наистина е много сполучливо. Скалите са с цвят на сребриста пепел.
Вълшебни картини...
В далечината е морето - тайнствено, синкаво като небесата, ту забулено в мъгла, ту блестящо, но винаги неспокойно и винаги сияещо...
Морето!
Мярва ти се изведнъж, след дълъг път из възсивите безкрайни поля...
“Към Сребристия склон”
Мария Кралица на Румъния
Вестник “Добруджански преглед” 1929г.
"ДВОРЕЦА БАЛЧИК”
Държавен Културен Институт"
БАЛЧИК НЯКОГА 
До началото на 20-те години на миналия век Балчик е преуспяващ търговски град - естествена врата за износа на добруджанско жито по море. В пристанището му годишно спират повече от 600 кораба. Само от тук средногодишно се изнасят по 70 000 т жито и се внасят по 8 000 т различни манифактурни стоки. В първите години на столетието износът достигнал половината от този на черноморската столица - Варна. След 1910г. разцветът му е спрян. Построена е железопътната линия Варна - Добрич, която свързва сърцето на Добруджа с Варна. Търговията се пренасочва към по-голямото пристанище. Балканската и Първата световна война нанасят още по-тежък икономически удар на града. Балчик запада, а населението му намалява.
Градът започва да се оживява след посещението на Кралица Мария. Тя идва вече заинтригувана от разказите на приятеля си Сатмаре. Той и съпругата му Ортанса наричали Балчик "зелен оазис". Техните разкази предизвикват любопитството на артистичните среди в Румъния. Прочутата художничка Чичилия Куцеску Сторк дори отказва парцел на морския бряг в Констанца, за да купи земя в Балчик. По-късно в своята автобиография "Фреска от един живот" Чичилия нарича Сатмаре и приятеля му Йосиф Исер - "духовните създатели на Балчик". Семействата Сторк и Сатмаре се превръщат в двигатели за утвърждаването на града като любимо място за румънската интелигенция. Очарованието му се крие в белите скали, в сгушените като птици къщи и приветливото тихо море.
През 1921 г. Сатмаре придружава кралица Мария и сина й принц Николай в обиколката на новите й владения. Мария била запленена от природната красота. Освен това Балчик бил и най-южна точка на новите румънски територии. Мария решава, че освен очарователно, мястото е и подходящо за изграждане на лятна кралска резиденция. Това щяло да бъде емблема на присъединяването на Южна Добруджа към Румъния. Сатмаре подарява на кралицата закупените от него десетина декара в любимата за балчиклии местност "Трапезата". След няколкодневен престой, Мария напуска Балчик. На министерството на обществените имоти е възложено да закупи необходимата за целта земя. Придобиването на имотите било улеснено от плъзналата по лозята болест филоксера. Селяните не можели да се преборят с нея и предпочитали да продадат земите си. Така в кратки срокове са закупени един по един малките парцели заедно с лозята, градините и запустелите воденици, които са в непосредствена близост с подарените от Сатмаре земи. Общата площ достига 350 декара. На инженерите от министерството на войната е възложена разработката на плановете за бъдещата резиденция.
Прочетете още...
|
.gif){kind=logo}
Програма за дейността на 
